Словото – Святото
Когато Магията си тръгне от мене,
даже до вратника не бих я гонила.
Не се и питам тогава що я пропъди,
имам ли вина за надежди изгряващи.
Магията не подлежи на разгадаване.
Ако я има, политаш, чезнеш в две очи.
Колкото небето са дълбоки, бездънни.
Полетът в тях тих, немееш от сладости.
Защо сме дарени със Словото – Святото?
И с тази вечна жажда за надприказване?
Ако беше си спестил Бог Словото – Своето,
може би, щяхме да опазим крилете си.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
