Nov 9, 2010, 11:45 PM

Случайна любов

  Poetry » Erotic
2.4K 0 23

The work is not suitable for people under 18 years of age.

Тази моя любов – необятна, широка... Този извор горещ...

Пак изригна по никое време... Изгори ме дълбоко.

Връхлетя ме внезапно – без да пита и без да се моли...

Ураган... Торнадо... Завъртя ми ума. Не, направо го срути.

На ухо ми прошепна. Да летя... Да горя... Като феникс.

Да съм сляпа къртица... Да изроня и страха, и тъгата...

Да си сложа най-новата рокля, с деколтето до пъпа.

Със усмивка ципа й да смъкна... Зад мен крачи мъж...

Диша тежко и гледа цинично... Да го направя на луд.

Нека сам си говори... В грамада от погледи да го превърна...

 

Тази моя душа – поумняла и грешна – в миг отвори очи

и във смерч се превърна... Заискряха светкавици бесни...

И от кожата ми като змия се измъкна... Засъска...

Яростно... Безобразно... И страстно... До кръв се откъсна...

Връхлетя върху нас... Като дъжд. Във пустиня...

И в очите му влага разсипа... И превърна го в мъж,

който тича... безсилен... щастлив... и прекрасен.

И горещ като слънце през юли. За мен...

 

Аз я исках тази любов – без вятър попътен –

заблудена... случайна... мокра от страст...

Глуха... и сляпа... Само с капчици дъжд по телата.

Съживила у мене жената... Изгорила мъжа като факла.

 

МУЗИКА>>>

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...