на до'бър час, случайни минувачо
защо се смееш тъй потайно?
видях го, под ръка с погача,
ухаеща на хляб и трайно
във мене кацна впечатление;
че щом разминеш се улисан
в мечти и свое усмотрение
оставяш спомен и надписан
със девиз и с марка облепен
подаваш пликчето насреща,
а вътре лист с необикновен
език, вещайки ви втора среща.
и ти поемаш аромата,
и почерка на минувача,
тълкувайки тъй сам писмата,
желайки си тайничко удача,
че иска ти се този странник сам,
пресякъл тъй безкрайно часовете,
да бъде Чудотворец с блян,
разпръсквайки надежди-цвете,
които после миличко ще посадиш
в душата своя - свежест в лотос
защото в този миг ще възродиш
мистерията, щрак! - във фотос
и тъй запали се искрата
да пръскаш тайнствата с походка
със усмивчици, изляти
във случайните разходки...!
© Бояна Попова All rights reserved.