Jul 1, 2014, 9:42 PM

Случайни срещи

  Poetry » Love
563 0 1

Някой през живота ти минава

като огън и като комета -

блесне, звънне  и следа остава -

светъл отпечатък във сърцето.

 

Като лъч. Уви, неуловим е,

като сянка е мигът нетраен.

Няма телефон, адрес и име...

Просто някой. Истински. Случаен.

 

И остава топъл трепет в тебе,

полъх тих над лявото ти рамо.

Търсиш знак... така ти е потребен,

но насън прегръщате се само.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...