Случайно те срещнах, случайно,
рисуваше сенки нощта.
Не мислех, не знаех, че тайно
ще бъдеш за мене мечта.
Красива случайност, която
докосна душата с любов
и дните превърна във лято,
изпълнено с тих благослов.
Изгряваха в мрака далечни,
вълшебни и ярки звезди,
за мене те бяха студени,
защото отсъстваше ти.
Красива случайност ли беше,
във дългата нощ светлина?
Ти само за мене донесе
най-чистата обич в света.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
