Много време те търсих, много обич пилях...
уморих се да късам изнервени струни.
Свирих песни на птиците и на моя Пилат...
И отпивах звезди от бокал помежду ни.
Ти си огън в нощта и тялото ти звъни...
От очите ти Бог езера е направил
Сто живота с жените все не ми върви,
но сега срещнах в чувствата истински ангел...
Ти си имаш криле. Моите са във теб...
Докосни ме... Знам, че с мен ти се литва...
Вярвам в тебе и Бог – и съм вече аскет...
във сърцето ти влизам за сляпа молитва...
© Михаил Цветански All rights reserved.