Слънце
Един, едничък слънчевият глъч,
може огрее цяла, пустата и тъмна длъж.
Грейне ли туй кълбо импозантно,
сякаш света спира за малко.
Не зная, каква мистична жажда ражда,
ала в миг прогонва, мисъл болна и прокажна.
Всички лошотии бегат от него,
като конци из разплетено предело.
Ама че гордо, тъй волно стърчи нади Земята,
къпейки с деца си небесата.
Ех, Слънце какви метежи би създало,
само ако би поискало?
Но ти не си създано да бъдеш такво,
а да святкаш кат нетленна факла, из сво зло що е пошло.
За берекет и разцвет на земите човешки,
ах, какво ти с тоз товар на своите плещи?
Но колкото си ти несломимо и диво,
толкова си ти мило и вежливо.
Абе Рай си ти, земен и неземен,
знай Слънце винаги ще ти бъда верен!
© България Свободна All rights reserved.
