Mar 15, 2022, 3:42 PM

Слънце

  Poetry » Love
1.4K 0 0

Аз съм сам, за теб мечтая много,

сърцето ми е твое, ти си жената,

да дойдеш пак моля се на Бога,

че си красива, че си светлината.

 

Ела сред пролетното утро,

с лъчи неземни ме огрей,

да те видя скоро, още утре,

с мен танцувай и живей!

 

В мъка, в болка дойде ти,

мир, хармония ти ми даде,

като птица към мен полети,

ела при мен, моя радост!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...