Mar 15, 2014, 10:08 PM

Слънце-Любов

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Русите ми коси като злато,

сресваш с твоите нежни ръце,

ти си слънце в моето лято,

а аз вълна съм в бурно море.

Всяка нощ изпращаш звездите,

в топлината ти цяла да ме облекат,

и заспивам с мечтите ни в златна постеля,

а ангели тихо шептят...

Че обичаш ме и не искаш без мене,

истинската любов е до живот,

аз ще ти давам цялата си обич,

дори лъчите твои да ме изгорят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...