Слънце огрей...
Слънце огрей...
Чуваш ли как сърцето ми пее?
Чуваш ли гласът на вятъра в мене свисти?
Чуваш ли припева на птиците красиви?
Чуваш ли шепота тих на гората?
Чуваш ли как ромоли ручея бистър?
Зимата своите снежинки разхвърля.
Сърцето всичко натрупва на преспи.
Очите от нежност и радост блестят.
Душата човешка – палитра красива.
В огън сърцето чувствата ражда.
Прелива жаждата за живот и любов.
Ти вземи света в своите длани топли.
А слънцето ще огрява и път и живот.
И любовта на двама живели скромно,
тихо, нежно в уханието на времето.
Огрей слънце, аз чакам твоя лъч.
© Йонка Янкова All rights reserved.
