Слънцето смирено гасне...
Слънцето смирено гасне
в перлената синева.
Притчи вятърът разнася
за далечни времена...
С лунна приказка заспива
уморената земя.
Някъде далеч щастливо
литва нейната душа...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Слънцето смирено гасне
в перлената синева.
Притчи вятърът разнася
за далечни времена...
С лунна приказка заспива
уморената земя.
Някъде далеч щастливо
литва нейната душа...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...