Слънчев лъч
Нощ бурна, с писък грамаден,
с вдълбаващ студ, леден и пуст,
с див глас вие, а вятър странен,
на отвъдното сякаш е пулс...
През облаци мръкне небето,
с цвят люляков и надежден.
Запяли птици, тихо в полето
за споменен лъч, победен.
Той, като мъгла на времето,
като роса объркала час и посока,
с черти съдбоносни, бременни
и паст огнедишаща, разноока.
Разбуля тайни, неотгатнати,
и с трескави очи измаря ни-
топуркащо и сладостно,
от слънчеви мечти, примамя ни...
с вдълбаващ студ, леден и пуст,
с див глас вие, а вятър странен,
на отвъдното сякаш е пулс...
През облаци мръкне небето,
с цвят люляков и надежден.
Запяли птици, тихо в полето
за споменен лъч, победен.
Той, като мъгла на времето,
като роса объркала час и посока,
с черти съдбоносни, бременни
и паст огнедишаща, разноока.
Разбуля тайни, неотгатнати,
и с трескави очи измаря ни-
топуркащо и сладостно,
от слънчеви мечти, примамя ни...
© Мариола Томова All rights reserved.
