Идваш полетяла като слънчев лъч,
светлината ме обгръща, сгрява!
Двамата сме устремени оглушали
по нишка що надежда, сила дава.
Е ли, Боже, болест любовта
и само осъждане, и грях ли,
и дива...жажда ли за чудеса?!
Знаете? Не, не и не - едва ли.
Ех, този слънчев лъч за мен
огрява ме и свети.
Понасям смело кръста си щастлив,
герой и вдъхновение за музиканти, за поети.
© Иван Иванов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
