Идваш полетяла като слънчев лъч,
светлината ме обгръща, сгрява!
Двамата сме устремени оглушали
по нишка що надежда, сила дава.
Е ли, Боже, болест любовта
и само осъждане, и грях ли,
и дива...жажда ли за чудеса?!
Знаете? Не, не и не - едва ли.
Ех, този слънчев лъч за мен
огрява ме и свети.
Понасям смело кръста си щастлив,
герой и вдъхновение за музиканти, за поети.
© Иван Иванов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
