Слънчев вик
вдъхновено>>>
… и още нещо!
Слънчев вик
Мислите… зловещо ято черни врани
нокти забили върху чувства изкривени.
Перата скършени хвърчат, нанасят рани,
мъгливо сиви, грачат думи озверени.
На кръста пламнал, нечия душа угасна
и в слънцето скърбящо облака полази.
От тишина злокобна бездната нарастна.
Ада изгряващ плувна в кървави талази!
Света разкъсан бе без обич, до полуда,
закърпен с пошлост, надплатена суета.
Сарказъм, болка… мегатонове заблуда,
върху очи жигосано- „души без очила”!
Безцветно е.
Фалшиво сивото небе тежи,
молитвен стон не ще да зърне.
Дрънчат вериги, призрачни души
с надежда тръпнат, някой да отвърне.
Безбожен… вярващ в миговете вечност,
изстраданите смъртно сътворени чудеса.
В света божествен страдащ от човечност
разпънах вярата… творец ли съм сега?!
Сърцато слово в длани щом прегърне,
възкръснал пулс на вярващи очи-
Живота пеещ може да отвърне
в обичащи… до вик гърди!
Със слънце!
© Борис Борисов All rights reserved.
