Слънчева есен

Poetry

617 0 0

СЛЪНЧЕВА ЕСЕН

Месец ноември тази година

пристигна щедър, добър и засмян.

Красиви - есенната градина

и паркът - целият в злато облян.

Слънцето кротко, спокойно, мило,

гали земята със ласкава длан.

В прозорците то е заискрило,

запалило пожар в града голям.

В очите хорски прамъче свети -

от слънчицето частица е то.

Искам в душите слънце навеки

да има, да има в тях сал добро.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0