Защо ли слънцето така се усмихва
и с нежност сипе светли лъчи?
Там, горе, на мащеркова поляна
седнало е момиче, до него момче.
Венче от мащерка сплита момиче,
влюбено греят очи на момче.
Нежни думи и смях на момиче,
тих шепот и мечти на момче.
Защо ли слънцето зад облак се скри
и свенливо е свело надолу очи?
Там, горе, на мащеркова поляна
едно момиче целуна момче.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много образен и хубав стих, мила Маги