Обличам днес най-цветната си рокля
и плитките си с панделки завързвам,
и слънчевите зайчета ще гоня,
ще търся детелинки- без да бързам,
а после ще ги сплитам на герданче,
калинки ще ми пърхат по ръцете,
ще бъда босоного калпазанче,
усещащо тревата под нозете.
И в мислите ми ще цъфтят дъги...
Че всеки миг живот е дар вълшебен.
Щом гоня, сбъдвам и творя мечти,
компасът ми е 100% верен!
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
