Слънчево цвете за празника
Навярно по високите етажи
живеят дваж по-смелите от мен,
но някой ден и аз ще се окажа
поне доведен брат на Супермен.
Аз бих отишъл в школа за пилоти.
И вече чувствам как ще ахнеш ти,
че току-виж животът ни по ноти
е тръгнал и съвсем ще разцъфти.
И сутрин, щом светът все още клюма,
ти ще приглаждаш леко със ръка:
ту копчетата златни на костюма ми,
ту синята фуражка и значка.
И някой ден връз облачната киша,
(дори и със завързани очи),
на Боинг-а с крилото ще напиша:
Обичам те! Е, хайде, отречи.
И в делник, или празник, не е късно,
додето поря тези висини,
и слънчевото цвете да откъсна,
за теб, преди навън да се стъмни...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
