Слънчево дете по моста тича,
на света се радва от сърце.
Облак бял зад ореха наднича.
Негово е синьото небе!
Полски макове държи в ръце,
в бяг на вятъра прилича.
Щъркел бял размахал е криле.
Негови са всички брегове!
Слънчево дете по моста тича,
слънцето е в двете му ръце.
Гълъб бял го чака и обича.
Негови са всички светове!
18.01.2018
Пловдив
(Атанасовден)
© Хари Спасов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
