Aug 29, 2009, 10:26 PM

Слънчево момиче

  Poetry
519 0 1

Слънчево момиче срещнах,
сладка и красива бе,
усмивката ù беше нежна,
впиваше се в моите очи.

Слънце, къде си расло,
със неземна красота,
изваяно лице и тяло -
красавица една.

Колко радост си донесла,
на мама, тати и света,
зачената със много нежност,
отгледана с любов.

Много радост и любов да даваш,
на всички хора по света,
много нежност и усмивки
до сетните ти дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жан Валжан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...