Nov 13, 2004, 4:42 PM

Слънчице

  Poetry
1.3K 0 0

Ако слънцето е светлина,

нежност,ласки,топлина,

мило галеща лицето,

и душата,и сърцето,


Cгряваща в миг едничък

пламъчето в очите,

огънят отвътре в мен,

погледът ми тъй студен


всички те в лед сковани,

се разтапят и прекланят

пред слънцето що свети

в теб любима,не небето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...