В себе си носиш името красота,
лицето ти сияе слънчево игриво.
В сърцето ти струи доброта -
край теб само топлина и е щастливо.
Търся да те видя, да те зърна.
Блестиш сред тълпа от хора
и не искам без теб да се върна
назад в стаята тиха, не мога...
Слънчице засмяно, мило и любимо,
огряваш всички и ги топлиш,
не спираш!
Теб кой те топли, като си едно?
Не залязвай никога, живот да вдъхваш.
© Емилия Таскова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
