Слънчице в мене има
През асмата на двора
се опитва да слезе до мен.
Да погали с лъчите си нежни
мойто утро и целия ден.
Заигра се за малко с цветята,
даде глътка живот и на тях.
После бавно притихна в тревата,
да полегне в горещия ден.
Юлско утро! Далеч от града!
Звън на хлопки и кучешки лай.
Шум на трактор, поел пак отново
да оре таз земя, този български рай.
И излишни са всякакви думи.
Само поглед в небето ми стига.
А кафето... то отдавна изстина.
И какво от това... слънцето в мене го има.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Поздрави!
