Смирен
Когато безумен надолу копая
и дъното после ми стане небе,
тогава над мене събират се, лаят,
бичуват ме злобни подземните две
лъжи опашати - за ангела паднал и бог -
едната ми вади очите със блясък
от накити знатни на жалък, уж беден пророк,
а другата гневно замерва ме с пясък
в основите кухи на този живот.
Копая и демонът в мен се кикоти,
че грешен съм, сякаш превзел съм имот,
но плюя на всеки щом граби банкноти,
щом трупа богатство и зъл е подлец...
Днес драпам във нищото паднал възнак,
уж кукла съм вехта на гниещ конец,
изправям огънат от слабост гръбнак,
че нямах посока с изгубена цел!
И ето - сред ада въздъхнал, смирен,
аз смело разкъсвам бодливата тел,
а ти се завръщаш отново при мен!
© Иван Димитров All rights reserved.
