По крайбрежния златист пясък
препускат коне крилати,
слънчев лъч - нежен проблясък
души в телата им изпрати.
Девици или морски сирени
в танц безумен летяха,
а крилатите коне смирени
в захлас възпряха.
Песента бе толкова омайна,
в забрава безсилни стояха,
мъката им бе безкрайна,
от любов горяха.
© Елeна All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
