Смразени сърца
Смразени сърца
Самотно е, когато
цветята гинат заскрежени.
Когато вятърът пронизва
като с куршум, през вени…
Самотно е, когато
усмивката ти, топла и чаровна,
моментно се изтрива и
се превръща във злокобна…
Болезнено ме нараняват
очите ти студени.
И злостните ти думи
от омраза изградени…
Земята черна, непозната
да ме погълне сякаш
със злобно задоволство
от нея нервно чакаш…
Какво ти стана,
какво се промени внезапно?!
Или пък любовта
в омраза мина поетапно…
Докато аз, летейки
влюбено, неадекватно
ти любовта намери
другаде и безвъзвратно...
Боли ли ме, се питам
през устни пресушени,
търкалям мислите
през спомените задушени…
Какво е любовта,
когато цветовете с дъх смразява
и вятърният изстрел
ненавист болна продълбава?!
© Манипулирам All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хора сме, Чо! Затова умеем да обичаме и нараняваме до смърт
.Благодаря ти! -
"О, ако можехме да обичаме
поне като пчелите,
не като гълъбите.
Поне като раковините,
а не като сирените,
като мравките поне,
а не като чинарите..."
Обаче сме хора, за жалост!
Поздрав, М.! -
Миньорно!
-
"Самотно е, когато
цветята гинат заскрежени"
Чудесен стих!Аплодисменти! -
Дали едно топло огнище ще стопли замръзналото сърце на лирическата?! Ще пробвам, Камен!))
-
Ами какво е - сладост и повече болка ...! Поздрави и весели празници, М.!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави!