Смразени сърца
Смразени сърца
Самотно е, когато
цветята гинат заскрежени.
Когато вятърът пронизва
като с куршум, през вени…
Самотно е, когато
усмивката ти, топла и чаровна,
моментно се изтрива и
се превръща във злокобна…
Болезнено ме нараняват
очите ти студени.
И злостните ти думи
от омраза изградени…
Земята черна, непозната
да ме погълне сякаш
със злобно задоволство
от нея нервно чакаш…
Какво ти стана,
какво се промени внезапно?!
Или пък любовта
в омраза мина поетапно…
Докато аз, летейки
влюбено, неадекватно
ти любовта намери
другаде и безвъзвратно...
Боли ли ме, се питам
през устни пресушени,
търкалям мислите
през спомените задушени…
Какво е любовта,
когато цветовете с дъх смразява
и вятърният изстрел
ненавист болна продълбава?!
© Манипулирам All rights reserved.
