Mar 3, 2008, 12:53 PM

SMS-и?

  Poetry
1.3K 0 7
Спиш ли?
Сънуваш ли какъв си?
Усещаш ли дъха на дивите вишни?
Чуваш ли вика на пеперудата?
Вкусваш ли устните си?

                    * * *
Спиш ли?
Сънуваш ли песента на крушовите листа?
Усещаш ли това, което се разлива по тялото ми?
Чувстваш ли как настръхва косата ми?
Вкусваш ли меда по устните си?

                   * * *
Когато ме прегърне МРАКЪТ
и няма как да му откажа,
отдавам му се най-безсрамно,
но си представям, че ме люби СВЕТЛИНАТА!

                  * * *  
А кой си ти, че тръгнал си
във тая нива да ореш и сееш?
Тя отдавна беше с сол посипана
и за векове ще си остане ялова...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РАДА All rights reserved.

Comments

Comments

  • ГОТИНО!
  • 10х, че не ме осветли! И, да, стихове са! Ама съвсем!!! Ave!
  • Благодаря Ви!
    Радо,това и последните ми две неща са част от sms-и,които аз съм пращала на една "сродна душа"а пък и не мога да им дам заглавия като на стихове,защото са sms-и.
    Целувам Ви
  • Оригинално... а третата част е просто бисер!!! Поздрави!
    П.П. Аз, такова, пак за заглавието?!
  • Хубаво, много хубаво!
    с обич, Рада.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...