Aug 28, 2025, 7:43 AM

Смърт

  Poetry » Other
187 1 0

Ето те и теб, приятелко красива,

невероятно е как близо си до нас

Защо си толкова нетърпелива?

За къде да бързам в сетния си час?

 

Вярно е, че доста писах

Вечно търся любовта

Но нали сърцето си повиках,

а появи се ти, като смъртта.

 

Друго няма мисля, да вървиме

Чака ме нелекият ми път назад

Все мислим си, че ще те победиме

Но никой не е виждал тоз' обрат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...