Mar 2, 2011, 9:03 PM

Смъртниците

1.1K 0 2

Посветено на баща ми и на всички безнадеждно болни и обречени хора,

които намираха и намират сили да вървят напред, бореха се и продължават

да се борят, макар че е безсмислено.


"И само мисълта, че има смърт,

все още ни помага да живеем."

Ум. Саба

 

 Смъртта изплете черна люлка и залюля

 ме тягостно очакване. Аз знам, ще дойде

 краят, но бързо, колко бързо, неусетно

 отлитат дните преброени и оставят

 призраци, стопени в сянката на

 миналото, стопени като мене... А боря се

 за всеки ден и час, за няколко минути

 само, за малка глътка въздух и живот,

 ала времето лети,

                        не спира,

                                 изтича,

                                     топи се,

                                           умира...

 Наоколо витае някакво усещане за смърт, за зло

 и ето, виждам, до съседното легло застанала е Костеливата.

 Тя чака търпеливо. И днес е той, а утре - аз.

 Искам да я спра, искам да извикам,

 но нямам сили, нямам глас и няма

                                                              смисъл.

 Това е може би най-страшното. Обаче в мене няма страх,

 а само безплътни, хилави, болни, безумни надежди

 да открадна часове или може би минута-две живот

 и после пак борба, и очакването утре пак да се събудя.

 Много болка и агония скрити са сред

 гънките на белите чаршафи и хиляди тревоги носи

 звънът на лошите вестители, звънът на телефоните.

 Излишни тук са думите, излишни са иконите,

 излишни сме и ние. Но дали?

 Нали сме съществували, нали сме мразили и сме обичали

 и колко много неизказани, недоразказани неща,

 колко много хубави мечти и колко спомени

 след всеки ще останат. За тях, за нас ли са сълзите,

 от очите неведнъж отронени?

 Но няма много плач. Има мъжка, всекидневна,

 макар и обречена, спартанска борба, която оправдава целта.

 Нека близките ни, нека хората ни помнят не така -

 уморени, сломени призраци, изтлели приживе,

 не гаснещи, отиващи си мъртъвци. Не, нека помнят ни

                                                                                                     каквито сме били.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Цанева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....