Jan 20, 2006, 8:21 PM

Смъртта

  Poetry
1.6K 0 3

Всичко е загубено.
Всичко е ясно.
Няма значение колко богат си.
Няма значение колко самоуверен си.
Няма значение колко известен си.
Смъртта чака.Смъртта идва.
Бавно...
С всеки дъх.
С всеки удар на сърцето ти.
Тя идва.
Трябва да се страхуваш.
Трябва да бягаш.
Трябва да се скриеш.
Но не можеш...
Надеждата изчезва.
Не можеш да избягаш от неизбежното.
Ще умреш!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...