Смъртта е красива...
И отеква гласът
в неизвестното там.
И се губят ръцете,
в тях сила няма и грам.
От болка очите
безпомощно плачат
и са черни мечтите,
вериги тежки след себе си влачат.
Нозете са боси
и оставят кървави стъпки.
Хладен вятър косите роши,
по гърба лазят ледени тръпки.
Устните безмълвно треперят,
по лицето личат белези стари,
кървави локви по пода се стелят,
мъката безспирно в гърдите пари.
...
Факт е вече трупът
и кръвта в сърцето изстива,
и сякаш е вечен мигът...
А някои казват: "Смъртта е красива..."
© Преси All rights reserved.
