* * *
Какво си ме зяпнала с тия празни очи?!
В мене ли гледаш, плашиш ли някого?!
Нищо не казваш, а? Гледаш - мълчиш,
а може би жива била си и ти някога?!...
Костите сиви, даже чернеят,
от много време така си ходиш ли?
Когато те видят, всички немеят?!
И какво сега? Ще ме споходиш ли?!...
Аааа, чакаш! Защо? Ето ме тука!
Гледаш ме, стиснала тази коса...
Е, хайде давай! Дано е наслука, ...