Oct 19, 2023, 9:11 PM

Смъртта на старата смокиня

  Poetry
385 2 1

СМЪРТТА НА СТАРАТА СМОКИНЯ

 

... не знам защо безплодната смокиня комшията започна да сече,

и в утринта, така прекрасно синя, проскърцваше нещастното дръвче,

израснало ми досами перваза, под сянката му хвърляхме белот,

навярно Господ беше го наказал? – че ни веднъж дори не даде плод,

съседът, напращял като след допинг, тъй сръчно брадвата си развъртя,

че най-подир место за своя "Опел" отвори – сред лехичките с цветя,

 

паркира го, измъкна си маркуча, изми колата с авто шампоан,

не смогнах на съсед до днес да случа, да го здрависам с топлата си длан,

изнесе сетне сгърчените клони, натръшка ги в казана за боклук,

а после сякаш с поглед ме прогони, и ме напсува: – Махай се оттук! –

с три клетви чух как старата гъркиня прокуди го на майната си – вдън.

Връз дънера на мъртвата смокиня аз дълго плаках – треснат като пън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....