Смъртта от огън жребий, знам благословен е
Такава си, любов, ти скитница ранима,
света на малко пръстче тихичко въртиш,
магия знаеш бяла, хващаща дикиш.
Сърцето си поетът кърпи с нежна рима.
Злословят: Няма те. Аз зная, че те има!
И мен, и него в сто безсъници гориш,
възкръсваш упорито всеки път и триж
по-ярко грееш... сред нелюде, мрак и зима...
Ти, моя птицо, Феникс... не светът е стар,
а всеки сам избира своя господар,
и своя бог – в молитва тиха да спомѐне.
Не се предавам! Не предавай и ти мен!
Водѝ, светѝ ми и в най-тъжния ми ден!
Смъртта от огън жребий, знам благословен е.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
