Смъртта си лягаше
СМЪРТТА СИ ЛЯГАШЕ
Смъртта остави своите тъмни очила
на нощното шкафче.
Колко самотно нещо е смъртта.
Със своята хурка тя преде
нашият свят от паяжина.
Но кой е виждал
нейната черна пижама?
© Дарко Дони All rights reserved.
СМЪРТТА СИ ЛЯГАШЕ
Смъртта остави своите тъмни очила
на нощното шкафче.
Колко самотно нещо е смъртта.
Със своята хурка тя преде
нашият свят от паяжина.
Но кой е виждал
нейната черна пижама?
© Дарко Дони All rights reserved.

Ето как щеше да се изказва Салвадор Дали ако беше писател.
6!Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...