Смъртта заплака...
Със мене плаче днес зората...
Окъпана с признания среднощни.
Очите ми са опустели светове.
Безпомощно оказа се сърцето
с криле прекършени във полет.
Сбогуване не чакаше небето,
капки дъжд отново го превзеха.
Заваля!
В очите ми последен дъжд се рони.
На любовта в аванс се поклони.
Без нея ще живея аз от днес!
Бъдещето от безчувственост крещи.
Душата скършена не може да лети.
Не знае тя защо живее!
Нищичко там няма, за да тлее.
Празни са очите ми сега.
Изплаках и последната сълза.
Победи ме!
Лети! Мечтай! Дерзай!
Тя, любовта, така умира, знай!
Куршум изстрелян. Яростта ти!
Целите ти устремени като клада.
Любовта изпепеляват без пощада.
Кажете на луната да заспива!?
Аз тази нощ умирам!
Смъртта от болката изплака.
Тя дълго за любов такава чака!
© Радка Иванова All rights reserved.
