Направих си от сняг, малко човече,
и му дадох име, Скрежко се зове.
Във къщи не обича, хич да си стои,
започва да слабее и да се топи.
На двора си живее, наистина добре,
а сняг щом завали, расте ли той, расте.
Има и бомбе, от черно кадифе,
и хубав пухкав шал, с перо от папагал.
Обаче топла супа, не иска да яде,
а само сладолед и ледено парфе.
© Ивета All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
