Направих си от сняг, малко човече,
и му дадох име, Скрежко се зове.
Във къщи не обича, хич да си стои,
започва да слабее и да се топи.
На двора си живее, наистина добре,
а сняг щом завали, расте ли той, расте.
Има и бомбе, от черно кадифе,
и хубав пухкав шал, с перо от папагал.
Обаче топла супа, не иска да яде,
а само сладолед и ледено парфе.
© Ивета All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
