Снежен сонет
СНЕЖЕН СОНЕТ
Да бъдем тук, се случва по веднъж.
Не пиша чернова – да я поправя.
Подвластни и на страсти, и на нрави
пилеем времето – шиник със ръж.
Защо не сеех, за да върже плод
това, което в мислите си нося?
Изтляват в мене хиляди въпроси,
без отговор да дойде – цял живот.
С нетраен сняг в началото на зимата
уютът ме закотвя и изцяло
премрежва сетивата всичко бяло.
Навярно ангели оттук са минали –
не знам кога навън е наваляло,
а мен примирието е приспало.
© Валентина Йотова All rights reserved.
