Снежинка...
... я нарисую две параллели...
Аз съм само снежинка
прекръстила мрака да тлее
върху четири длани
изпили до дъно мига
и топя се в дъха ти
в усмивки се стичам пречупено
в бяла нежност преливам…
и тиха вина…
…
Аз съм само надежда
забравила пътя за връщане
по посоки избродени
нощем блудна снова
и жадувам смеха ти
по устните вплитам се ветрена
не изрекла душата си
стихвам в съня…
…
Аз съм само искрица
изтъняла до скъсване взора ти
вместо обич бродирам
в ръцете нетленни следи…
аз съм само снежинка
и бавно постилам сърцето ти
тази нощ
все по мен…
… да валиш!
