dragon (Никица Христов)
220 657
Dec 22, 2011, 11:18 AM

Снежинка 

  Poetry » Love
472 0 3

В стаята е тихо, навън сняг вали –

и спомените започват да кръжат,

миналото пак успя да ме повали –

неизказаните думи все още тежат.

 

Върни ми сърцето, което ти дадох

и душата, скимтяща от рана тежка,

унищожи любовта, която създадох –

забрави я – може да е била грешка!

 

Навън продължава да вали снегът,

ти си още тук в настоящото минало –

преграждаш на сърцето бъдещия път,

който наполовина беше изминало.

 

Като снежинка, падаща от небето,

се стопяваш в тези тъжни моменти,

преди да кацнеш цяла на сърцето

и обичана да застанеш до мен ти.

© Никица Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??