Снежинка
В стаята е тихо, навън сняг вали –
и спомените започват да кръжат,
миналото пак успя да ме повали –
неизказаните думи все още тежат.
Върни ми сърцето, което ти дадох
и душата, скимтяща от рана тежка,
унищожи любовта, която създадох –
забрави я – може да е била грешка!
Навън продължава да вали снегът,
ти си още тук в настоящото минало –
преграждаш на сърцето бъдещия път,
който наполовина беше изминало.
Като снежинка, падаща от небето,
се стопяваш в тези тъжни моменти,
преди да кацнеш цяла на сърцето
и обичана да застанеш до мен ти.
© Никица Христов All rights reserved.
Честито Рождество! 
