limeruna (Йоана)
564 3371
Jul 21, 2016, 10:54 AM  

Снежинка от безкрай 

  Poetry
300 2 4

 

Раних сърцето си с перото на нощта
и ти се взираше в копнежа на заспали мисли.
А слънцето говореше. Оставих го...
И тя сега се буди късно...

 

Изчаках го да се пробуди от надеждите.
Огледа се в криле от невъзможност.
Не може да е изгревът на лудите...
Животът й сега е само песен


и "просто ме убий" загуби смисъл...
Лятото се буди от очакване.
Всяка есен ще е по-плешива
като врабче, загубило си раните.


Ще се събира из ръцете ми с припукване.
И ще й казвам - ти си само пламъче.
Развива се надеждата на утрото.
Светлината става зима...

© Йоана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??