Тихо и кротко вали ли, вали,
натежали са стрехите от сняг.
Белеят къщите, белеят дърветата,
в бяло се скрива и нощният мрак.
Весело пукат искрици в камината,
мирише на бор и смола,
огънят щедро топлина подарява,
отвън запява звънче на шейна.
Бяла и снежна се вие пъртината,
бели кончета тичат в снега.
В ледена дреха разхожда се зимата,
снежни картини рисува в нощта.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
Поздравления!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
