Mar 24, 2006, 7:09 PM

Снимка

  Poetry
1.1K 0 2



Вървя,
вървя и шепна стихчето на живота.
Вървя без да виждам къде -
виждам само теб.
Играя,
играя на Незнам без да знам с кого.
Лъжа,
всички лъжат,
всичко е лъжа.
Лежа си в леглото и гледам твоята снимка,
а тя, както и ти -
не говори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Огрян Орешников All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...