Чиста пролет, поглед честен,
ниско слънце нежно грее.
В клони зрее майски кестен,
вятър скита, тихо пее.
Облак в нова бяла риза
дефилира по небето.
Ручей бистър бавно влиза
във живота на селцето.
Крехко цвете в топли длани,
хълбок стръмен на девица.
Впити устни, лек за рани,
огън в грейнала зеница!
© Иван Димитров All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
