Всяка смърт е тук утешение,
всяка смърт - избавление.
В това самотно село
времето е спряло
и живото останало - замряло.
Тук всеки със своите спомени живее,
снимките черно-бели разглежда и милее.
(снимки пожълтели
на хора някога живели)
Сълзи за живото минало
и умрялото бъдеще ридае,
и смъртта си тайничко желае.
Всяка съмрт е тук облекчение,
всяка смърт е тук забавление,
всяка смърт е от самотата спасение.
© Лъчо Узунов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
