Снощи чух... песента на китара,
със далечния полъх от юг.
С екзотичния привкус на лято.
(Есента е... далече, Приятелю,
Есента... не е тук!) И макар, че...
Плаче тихо, кънти тишината,
а момчето... отдавна е мъж.
Само лудият вятър разнася
тази песен нашир и надлъж .
И луната, безмълвна, му шепне,
колко друми дотук е вървял...
Всеки път как е влизал във битка ...