Снощи чух песента на китара...
Снощи чух... песента на китара,
със далечния полъх от юг.
С екзотичния привкус на лято.
(Есента е... далече, Приятелю,
Есента... не е тук!) И макар, че...
Плаче тихо, кънти тишината,
а момчето... отдавна е мъж.
Само лудият вятър разнася
тази песен нашир и надлъж .
И луната, безмълвна, му шепне,
колко друми дотук е вървял...
Всеки път как е влизал във битка
със старинен часовник, прастар...
Днес, на прага на своята есен
ще посрещне деня си усмихнато.
Ще зазида въпросите в крепост,
и мечтите, мечтите си детските
ще нарами през рамо, притихнал...
А нощта му едва ли ще може
да прости всички трудни моменти.
Но... животът, комай, продължава -
в южни нощи, с китарени песни...
п.п. Посветено!
© Нели All rights reserved.
