Сняг
Осъмнах на перваза замечтана,
сред рееща се бяла перушина,
там чудо за секунди стана -
сред пустошта шумът застина.
А плуваше небето сред сияние,
с цвят на топла чаша прясно мляко
светът добил бе нежно обаяние
очите щом погледнаха го сляпо.
И в руното си бяло се обгърна
земята инак в дрипи посивена
насред звездичките тогава зърнах
историята си написана в червено.
Снегът стопи се, после втори, трети,
настъпи неусетно следващата зима
в омаята на тишината не усетих,
животът ми на пръсти как премина.
© Петя Маркова All rights reserved.
