Сняг

Dec 22, 2018, 5:47 AM

Poetry » Landscape, Phylosophy

1301 6 4

Осъмнах на перваза замечтана,

сред рееща се бяла перушина,

там чудо за секунди стана -

сред пустошта шумът застина.

А плуваше небето сред сияние,

с цвят на топла чаша прясно мляко

светът добил бе нежно обаяние

очите щом погледнаха го сляпо.

И в руното си бяло се обгърна

земята инак в дрипи посивена

насред звездичките тогава зърнах

историята си написана в червено.

Снегът стопи се, после втори, трети,

настъпи неусетно следващата зима

в омаята на тишината не усетих,

животът ми на пръсти как премина.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ЦвететоБ (Цветето Б.)

2019-09-09T19:38:28+03:00

Много красота излъчва този стих!
Веси_Еси (Еси)

2018-12-24T09:31:37+02:00

И още много снегове да се стопят! Поздравления за прекрасния стих!
ПетяБогданова-Детелина (Петя Маркова)

2018-12-22T16:50:54+02:00

Благодаря ти, Стойчо, много топлина и любов в празничните дни желая и на теб! И сняг
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-12-22T08:03:54+02:00

Много хубаво!
Още се радвам като дете на първият сняг.
Някаква необяснима еуфория се сипе в душата ми!
Петя, приеми моите приятелски поздрави и пожелания за весели Коледни и новогодишни празници!