Снощи Господ хляб е месил
и брашно е разпилял.
Над земята се надвесил
и какво, какво видял!
Бели къщи, двори бели,
бяло стадо, бял овчар.
Бели стълби наедрели,
бял геран и бял дувар.
Бяла круша, бял чинар,
бял трендафил, бял чемшир.
Орех бял, по - бял от вар,
бели рози цял шпалир.
Снощи Господ хляб е месил,
бяла пита, бял колак.
Сетне тихо се надвесил
да целуне рожби пак.
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
