Aug 26, 2008, 3:54 PM

Социопатично

  Poetry » Other
678 0 6

"... когато нещото стане трудно..."

 

... обичаш -

без ритуал,

без камина -

празно и стерилно...

обичаш -

актьор в божествена драма -

от купола Ангел пада,

с пърхащи мъртви криле -

болезнена рана на душата -

банално...

обичаш -

сблъсък с дълбокото,

дъно на кладенец -

сумрачно авеню,

тъмно...

обичаш -

страх от обич,

ужасен страх и буфер -

болката вменена в мен -

виновна...

а аз с вятъра танцувам,

с ръката ти -

въже на котва...

 

 "... трудността става нещо..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...