Сол

Poetry

574 0 2

СОЛ

Поръсваха ми раните със сол.

Задавях се от сълзите солени.

С приятели влязох в разкол –

деляха ме, бавно. На смени.

Устата шепнеше пресъхнала, жадна,

проклинаше от болка солта.

Под слънцето виеше по пладне,

сякаш умираше медуза в калта.

Простих! Всичко забравих.

Но как да простя на солта?

Жестоки са нейните нрави.

... От нея имам, даже в кръвта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Fontaine (Димитър Димчев)

Ето например този стих е прекрасен и въпреки че има някой неща които са неточни,
смятам че няма да е нужна поправка.А виждате ли имате само 1 коментар и 1 оценка на него...това значи че не винаги ни оценяват правилно.
Въпреки че сте на 61,аз ви приемам като един "млад"човек,защото писателите никога не остаряват.

2009-01-04T15:39:37+02:00
pavli (Павлина Петрова)

Честито Рождество!
Поздрав! "Солта е вкуса на живота."

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=95256

2008-12-26T19:56:18+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0